Понякога...
Glitter Graphics - GlitterLive.com
Понякога, ала само понякога,
скришом поплаквам, навеждам глава...
И пак само понякога, усещам колко съм сама...
Тогава, но само тогава,
изгубвам се в мрака...
Затъвам до глезени в облаци черни,
окъпана в кал, задавена в тиня...
След туй търся пролука,
на светло излизам...
С росата ръцете измивам...
А капчици дъжд отнасят калта,
а тяхното кап-кап-кап сякаш ми казва:
Хей, ти знаеш, че не си сама...
Да, знам, отвръщам, но така се чувствам…
Недей – шепти ми – виж колко си красива...
Не съм – крещя…
Тогава СКАЧАЙ – казва ми отсреща…
НЕ Искам – аз проплаквам…
Тогава СПРИ – през зъби ми процежда…
И тъй безкраен диалог със мойто огледало...
Без аз да забележа, че то лепено е… не е цяло...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жара Пенева Всички права запазени
