jara (Жара Пенева) jara (Жара Пенева)
20
Feb 9, 2008, 12:07 AM

Понякога...

1.1K 0 4

Glitter Graphics - GlitterLive.com


Понякога, ала само понякога,
скришом поплаквам, навеждам глава...
И пак само понякога, усещам колко съм сама...
Тогава, но само тогава,
изгубвам се в мрака...
Затъвам до глезени в облаци черни,
окъпана в кал, задавена в тиня...
След туй търся пролука,
на светло излизам...
С росата ръцете измивам...
А капчици дъжд отнасят калта,
а тяхното кап-кап-кап сякаш ми казва:
Хей, ти знаеш, че не си сама...
Да, знам, отвръщам, но така се чувствам…
Недей – шепти ми – виж колко си красива...
Не съм – крещя…
Тогава СКАЧАЙ – казва ми отсреща…
НЕ Искам – аз проплаквам…
Тогава СПРИ – през зъби ми процежда…
И тъй безкраен диалог със мойто огледало...
Без аз да забележа, че то лепено е… не е цяло...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жара Пенева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0