jara (Жара Пенева) jara (Жара Пенева)
20
Feb 9, 2008, 12:07 AM

Понякога...

1.1K 0 4

Glitter Graphics - GlitterLive.com


Понякога, ала само понякога,
скришом поплаквам, навеждам глава...
И пак само понякога, усещам колко съм сама...
Тогава, но само тогава,
изгубвам се в мрака...
Затъвам до глезени в облаци черни,
окъпана в кал, задавена в тиня...
След туй търся пролука,
на светло излизам...
С росата ръцете измивам...
А капчици дъжд отнасят калта,
а тяхното кап-кап-кап сякаш ми казва:
Хей, ти знаеш, че не си сама...
Да, знам, отвръщам, но така се чувствам…
Недей – шепти ми – виж колко си красива...
Не съм – крещя…
Тогава СКАЧАЙ – казва ми отсреща…
НЕ Искам – аз проплаквам…
Тогава СПРИ – през зъби ми процежда…
И тъй безкраен диалог със мойто огледало...
Без аз да забележа, че то лепено е… не е цяло...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жара Пенева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0