11.12.2007 г., 8:26

Понякога

876 0 23

Понякога съм тъжна и самотна.

"Понякога съм бяла и добра."

Понякога във мен пулсира болката,

но винаги си тръгва след това.

 

Понякога животът ми отчаян е...

Понякога е пълен с топлина.

Понякога съм слънчева и весела.

Понякога попарена с слана.

 

Какво да правя? - аз такава съм.

На двата полюса живея все.

На отчаянието трудно се поддавам.

Изплаквам го на белите листа.

 

8.12.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Дюлгерова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...