31.08.2018 г., 15:16 ч.

Понякога 

  Поезия » Свободен стих, Друга
1111 5 7

Понякога,
когато ме прегръщаш,
нежност и покой размиват се.
Преливат плавно нюансите,
и пулсират в единение.
Поема прибоят бесовете
на  вълните морски.
Обгръща ме силата ти,
                                       И момиче съм..

Понякога,
когато мъглата задушава дните,
и полепва с отровната си пелена
Разяжда спомени и настояще.
И тупти загубеното зарево.
Образът ти нереален и  изкривен,
на призрак чужд прилича.
И крача редом с дявола,
                                          И сянка съм..

Понякога,
когато, като бездомник проклет,
боязливо прекрачвам прага ти.
Изчезват белези и опустошения,
и бие сърцето  диво.
Докосваш ме  отвъд тленното
и двама сме..
Събудена древната магия изгаря ме,
                                           И живот съм..

Понякога,
когато пея на тъмата,
зов за вяра и разбиране е.
Битката е в лабиринта на лудостта,
бумти мелодията ти в ритъм спасителен.
И вървя към теб - пристан жадуван,
и промяна съм.
Оглеждам се в теб.
                                   И хоризонт съм..

© Надя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??