Понякога
Понякога,
когато ме прегръщаш,
нежност и покой размиват се.
Преливат плавно нюансите,
и пулсират в единение.
Поема прибоят бесовете
на вълните морски.
Обгръща ме силата ти,
И момиче съм..
Понякога,
когато мъглата задушава дните,
и полепва с отровната си пелена
Разяжда спомени и настояще.
И тупти загубеното зарево.
Образът ти нереален и изкривен,
на призрак чужд прилича.
И крача редом с дявола,
И сянка съм..
Понякога,
когато, като бездомник проклет,
боязливо прекрачвам прага ти.
Изчезват белези и опустошения,
и бие сърцето диво.
Докосваш ме отвъд тленното
и двама сме..
Събудена древната магия изгаря ме,
И живот съм..
Понякога,
когато пея на тъмата,
зов за вяра и разбиране е.
Битката е в лабиринта на лудостта,
бумти мелодията ти в ритъм спасителен.
И вървя към теб - пристан жадуван,
и промяна съм.
Оглеждам се в теб.
И хоризонт съм..
© Надя All rights reserved.
