Понякога
Понякога се чувствам толкова нищожна,
че даже някой с крак да ме премаже
като пребягващо членестоного -
аз няма нищо, нищичко да кажа.
Понякога като потъвам в римите
и музика на арфа ме настигне,
ще те претегля на везна със живите,
а мъртвите ще прибера във стихове.
Понякога, когато ми се случва
да бъда жива, а душата дърпа се,
ще те поставя тебе на кормилото,
а аз където искам ще се блъсна.
Защото аз понякога нищожна съм,
с мечти такива – дребни, прозаични,
да полетя без своята тревожност...
Защото много, много те обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
И, Антон, разсмя ме здраво.
