Jan 24, 2020, 10:32 AM

Понякога

  Poetry » Love
616 2 7

Понякога се чувствам толкова нищожна,
че даже някой с крак да ме премаже
като пребягващо членестоного -
аз няма нищо, нищичко да кажа.
Понякога като потъвам в римите
и музика на арфа ме настигне,
ще те претегля на везна със живите,
а мъртвите ще прибера във стихове.
Понякога, когато ми се случва
да бъда жива, а душата дърпа се,
ще те поставя тебе на кормилото,
а аз където искам ще се блъсна.
Защото аз понякога нищожна съм,
с мечти такива – дребни, прозаични,
да полетя без своята тревожност...
Защото много, много те обичам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря и на двете ви, че сте тук!
  • Хареса ми, звучи хем непокорно, хем влюбено.
  • Прекрасен стих! Много ми хареса!
  • Не мога да си направя дисекция, защото това чудо не знам кой го написа. Получих факс и за няма минута бях като на диктовка, без редакция. Ако е имало някаква мисъл, аз не я усетих. И, Антон, разсмя ме здраво.
  • Леко депресирана, леко суицидна, много влюбена - нетипична комбинация, но пък ми харесва!
    "ще те поставя тебе на кормилото,
    а аз където искам ще се блъсна." - е, не така, кой ще плаща глобите?

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...