Понякога е много трудно

да треснеш пътната врата,

да се разбиеш като ваза,

да стоплиш чуждата душа.

Понякога е много лесно

да тръгнеш по света голям,

забравил и за близки хора

и факта, че оставаш сам.

Понякога не мислиш много,

а тръгваш със глава напред,

дори и да те гледат строго

ти слагаш всичко в собствен ред.

Понякога си много малък,

а всички други са големи,

но ти гориш със собствен пламък,

като минзухар в поля зелени.

Понякога е много тясно

за твоите идеи смели

и казват ти, че няма място,

но истината са прозрели.

Че място има всеки камък

и всяка мъничка прашинка,

дори и да живееш в замък

или да си малка калинка.