Понякога

Умиление искам да познавам - грехота е, че дори го признавам
прошка безвъзмездно всекиго давам - а за свойте гол без дрехи оставам.
уморен от живота съм вече признавам - усещам от високо как тръгвам да падам.

Красиви слова и обещания тежки - няма как да оправят веч' моите болежки
А дали готов съм за това - няма как да разбера
зная само че обичам - по това на някои хора просто приличам
останалото остава за мен дори загадка - така съм записал и в мойта тетрадка

В греховете си силна утеха намирам - вече даже не вярвам, че мога да спирам
понякога добре умея да ги прикривам - проблема е, че смисъл в това не намирам
гледам се отстрани и се взирам - виждам как себе си дълбоко презирам
Какво да правя не разбирам?  - в съзнанието се скитам и сякаш бавно умирам.