5.05.2021 г., 23:45 ч.

Понякога 

  Поезия » Философска, Свободен стих
658 0 0

Умиление искам да познавам - грехота е, че дори го признавам
прошка безвъзмездно всекиго давам - а за свойте гол без дрехи оставам.
уморен от живота съм вече признавам - усещам от високо как тръгвам да падам.


Красиви слова и обещания тежки - няма как да оправят веч' моите болежки
А дали готов съм за това - няма как да разбера
зная само че обичам - по това на някои хора просто приличам
останалото остава за мен дори загадка - така съм записал и в мойта тетрадка


В греховете си силна утеха намирам - вече даже не вярвам, че мога да спирам
понякога добре умея да ги прикривам - проблема е, че смисъл в това не намирам
гледам се отстрани и се взирам - виждам как себе си дълбоко презирам
Какво да правя не разбирам?  - в съзнанието се скитам и сякаш бавно умирам.

© Георги Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??