May 5, 2021, 11:45 PM

Понякога

1.1K 0 0

Умиление искам да познавам - грехота е, че дори го признавам
прошка безвъзмездно всекиго давам - а за свойте гол без дрехи оставам.
уморен от живота съм вече признавам - усещам от високо как тръгвам да падам.


Красиви слова и обещания тежки - няма как да оправят веч' моите болежки
А дали готов съм за това - няма как да разбера
зная само че обичам - по това на някои хора просто приличам
останалото остава за мен дори загадка - така съм записал и в мойта тетрадка


В греховете си силна утеха намирам - вече даже не вярвам, че мога да спирам
понякога добре умея да ги прикривам - проблема е, че смисъл в това не намирам
гледам се отстрани и се взирам - виждам как себе си дълбоко презирам
Какво да правя не разбирам?  - в съзнанието се скитам и сякаш бавно умирам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...