3.02.2023 г., 8:35

Понякога

517 1 1

 

 

Понякога боли!

Боли като от изгоряло...

До небето ме боли,

обърнало душата на обратно!

И само думите, уви,

останали са някъде да топлят,

прашинки, лудости, нали,

събираме в душите си самотни.

Понякога в очите ми вали,

в прегръдката на следващата буря,

вали, вали, до лудост ме вали,

от обещанията в очите ти изгубени...

Понякога!

Понякога приличам на сълза,

която си отива с твойто утре...

 

Диана Димитрова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...