Понякога боли!
Боли като от изгоряло...
До небето ме боли,
обърнало душата на обратно!
И само думите, уви,
останали са някъде да топлят,
прашинки, лудости, нали,
събираме в душите си самотни.
Понякога в очите ми вали,
в прегръдката на следващата буря,
вали, вали, до лудост ме вали,
от обещанията в очите ти изгубени...
Понякога!
Понякога приличам на сълза,
която си отива с твойто утре...
Диана Димитрова
© Диана Димитрова Всички права запазени