20.04.2006 г., 16:27 ч.

Понякога 

  Поезия
666 0 2
Понякога човек забравя,

че бил е друг, че можел е –

надалече се отправя

с измислено перпето мобиле.

И случва се да хукне

в една посока луда

... и нещо да му хрумне

(от грип или простуда).

Понякога човек пропада

бездънно е всяко сърце,

но дяволската канонада

не гали и гълъб с перце...

Понякога човек се впуска

в безумни, бездушни неща,

вълкът обаче агънцето схрусква –

другото е чиста лъжа.

Понякога човек застава

сам и болен, и пометен

в паяжина от стъкло се омотава

и няма дух даже мимолетен.

Понякога човек препуска

през мъгли и облаци далечни,

а бяга му мечтата дръзка

по пътища безкрайни, млечни...

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??