Apr 20, 2006, 4:27 PM

Понякога

  Poetry
1K 0 2
Понякога човек забравя,

че бил е друг, че можел е –

надалече се отправя

с измислено перпето мобиле.

И случва се да хукне

в една посока луда

... и нещо да му хрумне

(от грип или простуда).

Понякога човек пропада

бездънно е всяко сърце,

но дяволската канонада

не гали и гълъб с перце...

Понякога човек се впуска

в безумни, бездушни неща,

вълкът обаче агънцето схрусква –

другото е чиста лъжа.

Понякога човек застава

сам и болен, и пометен

в паяжина от стъкло се омотава

и няма дух даже мимолетен.

Понякога човек препуска

през мъгли и облаци далечни,

а бяга му мечтата дръзка

по пътища безкрайни, млечни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...