Понякога
Понякога трудно се връщам
във лехите човешки сълзи.
Аз скачам завързала глезен
за хвърчила от оцветени мечти.
Понякога трудно излитам
прехапала дихание на стръка цветя.
Понякога много е трудно
от дъжда да стане дъга.
Аз тичам залепила на миглите
песни на влакове черни,
пълни с блясък от старите дни.
Аз бушувам... И мигам
като трапчинка... Като луничка....
Като клонка звезди....
Аз играя със кубчето плитки
на прехласнати жарки очи.
Аз пия от свенливите страсти
на шепите лунни бодли.
Аз понякога трудно се връщам
от ромолящия сън и мечта.
Аз понякога лесно забравям,
че детето стана жена.
във лехите човешки сълзи.
Аз скачам завързала глезен
за хвърчила от оцветени мечти.
Понякога трудно излитам
прехапала дихание на стръка цветя.
Понякога много е трудно
от дъжда да стане дъга.
Аз тичам залепила на миглите
песни на влакове черни,
пълни с блясък от старите дни.
Аз бушувам... И мигам
като трапчинка... Като луничка....
Като клонка звезди....
Аз играя със кубчето плитки
на прехласнати жарки очи.
Аз пия от свенливите страсти
на шепите лунни бодли.
Аз понякога трудно се връщам
от ромолящия сън и мечта.
Аз понякога лесно забравям,
че детето стана жена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Всички права запазени
