Понякога очите ти са сини
със синьото на всички небеса,
потъвам в тях и сякаш пак се връщам,
където изначално съм била.
А там е тихо и безкрайно синьо,
и ставам лека, и съм по-добра,
олекват сетивата,
всичко в мен е фино,
олекват даже мислите в ума.
Безбрежно е, красиво е и толкова е просто
в очите ти, изпълнени със светлина.
Понякога очите ти са сини -
портал са те,
през който се завръщам у Дома.
© Татяна Борисова Всички права запазени