Понякога си мисля, че съм птица
застигната от зла магия.
Каква ли? Може би орлица
или пък чапла с дълга шия?
Какви пера съм имал,
колко песни съм изпял?
Преди да дойде зима
към топлото, на юг ли съм летял?
Понякога сънувам, че съм птица
и спя с разперени криле.
Светът под мен е стъклена зеница,
а аз над него - синьото небе.
Понякога, понякога съм птица,
но винаги съм Горе и кръжа.
Надеждата е моята орлица,
мечтите ми са нейните деца.
© Хари Спасов Всички права запазени