13.04.2019 г., 23:36

Понякога те търся

997 0 0

Понякога се вслушвам в тишината, 
с надежда да ти чуя пак гласа.
Понякога се вглеждам в тъмнината
и очаквам да ти видя там лика.
Понякога те търся в празната ти стая, 
макар да знам че няма да си там.
Понякога те викам и очаквам 
да покажеш се отново ти  засмян.
И отговор така и няма.
В отговор е само тишината
а тя сама по себе си изгаря,
не човека, а душата му. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...