18.12.2016 г., 3:42

Понякога те виждам как минаваш...

467 0 5

 

Понякога те виждам как минаваш...и няма повече да те изпусна...

 

Отдавна съм сама с теб в съзнанието си

в сърцето си, в моят свят, в моето същество

в моята кръв, в моите сетива и песни

И в сънищата си съм те целувала хиляди пъти...

 

Затова ела да те прегърна отново и отново...

И понякога те виждам отпред на вратата ми ...

със най - лошото оправдание защо си дошъл

извън контрол..., треперейки, крещейки...

 

Шептейки, пеейки, опитвайки се да ме

да ми кажеш нещо и тогава и аз

те поздравявам и те питам...:

Здравей, мен ли търсиш, такава каквато съм?

 

И мога да го видя в очите ти...

И мога да го видя в усмивката ти...

в цялата ти душа безкрайна и моята

обединени в една...

 

Ти си това, което винаги съм мечтаела

и което ще обичам...и обятията ми са отворени...

Защото ти винаги знаеш какво точно да кажеш

 

и знаеш винаги точно какво да направиш...

И аз просто искам да ти кажа принце мой,

отново и отново, любов обичам те толкова много...
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Понякога от глупост оставяме любовта да мине покрай нас, но тя винаги се завръща независимо под каква форма и не ни позволява да я изпуснем, но също така ние сме тези, които трябва да се борим за нея и да я изразяваме всякак, със думи, със дела свободна и да оставим другия, човека срещу нас да бъде свободен, да бъде себе си...

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви сърдечно! Трогната съм..., прегръдки! Светли празници и всичко най - првкрасно...на всички....!
  • Прегръдки влюбена принцесо!
  • Бори се за обичта, показвай я при всеки повод и ще бъдеш щастлива. Хареса ми.
  • Това, което пишеш извира от сърцето ти, Лили. Затова докосваш. Поздравления!
  • Съгласна съм сказаното накрая! Красива любов таиш в сърцето си, Лили! В тези мразовити дни..., човек има нужда от това

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...