Понякога усещам, че ме няма
Понякога усещам, че ме няма.
Тролеят ме души с всички хора.
И празните тепета над града ми
превръщат се в оазиси за тръни.
По улиците, виснали езици,
не хора - игуани скитат.
Червените, до болка, светофари
римуват се с глупави реклами.
Тогава искам да те видя!
Очите ми се скитат като птици.
И в камъка на всички сгради
не виждат клонче, за да кацнат.
Ела в този миг… Засмей се!
В небето трябва гълъби да има.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Илиева Всички права запазени
