5.09.2009 г., 23:16 ч.

Понякога усещам, че ме няма 

  Поезия » Любовна
1003 0 3

Понякога усещам, че ме няма.

Тролеят ме души с всички хора.

И празните тепета над града ми

превръщат се в оазиси за тръни.

По улиците, виснали езици,

не хора - игуани скитат.

Червените, до болка, светофари

римуват се с глупави реклами.

Тогава искам да те видя!

Очите ми се скитат като птици.

И в камъка на всички сгради

не виждат клонче, за да кацнат.

Ела в този миг… Засмей се!

В небето трябва гълъби да има.

© Мария Илиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??