Понякога усещам, че ме няма.
Тролеят ме души с всички хора.
И празните тепета над града ми
превръщат се в оазиси за тръни.
По улиците, виснали езици,
не хора - игуани скитат.
Червените, до болка, светофари
римуват се с глупави реклами.
Тогава искам да те видя!
Очите ми се скитат като птици.
И в камъка на всички сгради
не виждат клонче, за да кацнат.
Ела в този миг… Засмей се!
В небето трябва гълъби да има.
© Мария Илиева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
