Sep 5, 2009, 11:16 PM

Понякога усещам, че ме няма 

  Poetry » Love
1028 0 3

Понякога усещам, че ме няма.

Тролеят ме души с всички хора.

И празните тепета над града ми

превръщат се в оазиси за тръни.

По улиците, виснали езици,

не хора - игуани скитат.

Червените, до болка, светофари

римуват се с глупави реклами.

Тогава искам да те видя!

Очите ми се скитат като птици.

И в камъка на всички сгради

не виждат клонче, за да кацнат.

Ела в този миг… Засмей се!

В небето трябва гълъби да има.

© Мария Илиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??