1.06.2024 г., 12:15 ч.  

Понякога в три мига – кратки, кратки 

  Поезия » Философска
123 1 5

Дочувам отдалече смях и глъчка
добрите ми другари пак спорят,
търкалят шумно колело на пръчка –
все още непорасналия свят.

Разменят станиоли от бонбони,
на късен филм се вмъкват без билет.
Не може и насън да ги догони,  
човечецът, от киното проклет.

И след като до тъмно вън се скитат,
разказват страшни приказки и виж,
рогат е мракът, има и копита...
Завивай се и пробвай да заспиш...

Умората запява тиха песен,
очи притварям... Още съм дете...
Животът пъстър и по детски лесен,
от нова книжка приказка чете...

По-лесно беше или бяхме малки,
днес даже и в съня си не летим.
Сменихме го за вещи и парцалки
на детството света неповторим.

Понякога в три мига – кратки, кратки,
детето плаче и се смее в мен.
Изважда парцаливите тетрадки
и пише стих – от спомена роден.

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??