Понякога в три мига – кратки, кратки
Дочувам отдалече смях и глъчка
добрите ми другари пак спорят,
търкалят шумно колело на пръчка –
все още непорасналия свят.
Разменят станиоли от бонбони,
на късен филм се вмъкват без билет.
Не може и насън да ги догони,
човечецът, от киното проклет.
И след като до тъмно вън се скитат,
разказват страшни приказки и виж,
рогат е мракът, има и копита...
Завивай се и пробвай да заспиш...
Умората запява тиха песен,
очи притварям... Още съм дете...
Животът пъстър и по детски лесен,
от нова книжка приказка чете...
По-лесно беше или бяхме малки,
днес даже и в съня си не летим.
Сменихме го за вещи и парцалки
на детството света неповторим.
Понякога в три мига – кратки, кратки,
детето плаче и се смее в мен.
Изважда парцаливите тетрадки
и пише стих – от спомена роден.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
