П О П И Й Т Е М ЪД Р О С Т ТА
Ако може някой в сърцето да чете –
болката да грабне, утеха да даде –
вие ме срежете – даже да боли,
утехата ще дойде, сигурно, нали?
Загаснала, студена – след дългия галоп,
на мене погледнете като на житен сноп.
Четете в класовете – в житните зърна –
носители на мъдрост и на светлина.
Бях книга натежала, носеща любов,
но всички бяха глухи да чуят моя зов.
Сега ме прочетете! Попийте мъдростта ...