Попитай месечината за мен
Попитай месечината за мен,
тя знае съкровените ми тайни –
в сърцето бил съм като лед студен,
горял съм и във вечери омайни.
Попитай месечината за мен,
ще ти разкаже, често съм се скривал
на своите терзания във плен –
как чаши със горчилка съм изпивал.
Попитай месечината за мен,
споделях с нея всяка моя мисъл.
В прочувствени любови озарен,
в тегобите, когато търсех смисъл.
Попитай месечината за мен,
аз неслучайно в нея се оглеждам.
От тази светлина съм прероден,
в искрите ѝ от малък все се вглеждам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
