30.07.2020 г., 11:35 ч.

Попитай месечината за мен 

  Поезия
711 3 6

Попитай месечината за мен,

тя знае съкровените ми тайни –

в сърцето бил съм като лед студен,

горял съм и във вечери омайни.

 

Попитай месечината за мен,

ще ти разкаже, често съм се скривал

на своите терзания във плен –

как чаши със горчилка съм изпивал.

 

Попитай месечината за мен,

споделях с нея всяка моя мисъл.

В прочувствени любови озарен,

в тегобите, когато търсех смисъл.

 

Попитай месечината за мен,

аз неслучайно в нея се оглеждам.

От тази светлина съм прероден,

в искрите ѝ от малък все се вглеждам!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, Деа, Руми, Иржи, Ники, Ели, Доре! Поздрави!
  • Много нежен стих! Споделяме и радости и тъги само с близък приятел - месечината! Поздрави!
  • Красив стих Дани!
    Поздрави!
  • Ще взема и аз да питам месечината, Дани, къде и защо изчезна от страницата ми!? Това на майтап. И аз се вглеждам в нея и си задавам хиляди въпроси, на тя е все безмълвна... И ми действа негативно! Изглежда съм прекалявала с питанията си!
  • Красиво,искренно.....съгласна съм с ДИС.
  • Много крилато, нежно, магично...не мисля, че в сърцето си лед студен...

    Попитах месечината за теб
    Разказа как с душата ти говори
    Душа крилата с обич на поет
    Но тесни са и земните простори...
Предложения
: ??:??