Поплачи си Българийо
ПОПЛАЧИ СИ БЪЛГАРИЙО
Поплачи си, Българийо, майко самотна!
За отнетите деца от твоята гръд.
За това, че те грабят и тровят, сиротна,
и късат жестоко, от твоята плът.
Твойте синове, Българийо, дъщерите ти,
с болка скъсаха пъпната връв.
Не спират да плачат за тебе очите им.
А сълзите им, Майчице, са твоята кръв.
Беше прекрасна. В парцал те превърнаха.
Дробовете ти продадоха на чужди страни.
Нямаха срам! И гръдта ти пребъркаха.
Родени от теб. А те убиват. Боли!
С чужда реч, кой ще плаче за тебе?
С чадър, кой ще те пази, когато вали?
Но аз знам! Ще пребъдеш в бъдното време!
Дори и болнава. Ужасно дори да боли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ник Желев Всички права запазени
