Поплак
Поплачи вместо мен. Аз, след всички разумни компромиси,
и не помня дори как за сбогом се плаче.
Все едно ми е - сбъднах ли правилно Божия промисъл
или в грешни сокачета се забатачих.
Поплачи вместо мен - аз съм вече роднина на птиците.
Есента си нагънах и сложих в багажа -
две листа от червения клен, кехлибар от лозниците
и дъждът, монотонно шептящ по паважа.
Поплачи вместо мен. Дъвче кротко секунди часовникът
и до хапка преглъща ми късото време.
Аз съм пътник и бях си за всичко самата виновникът -
нека моето място друг да го вземе.
Поплачи вместо мен. Нямам даже сълзица останала -
пропилях ги. ( Нали все ти мокрех пейзажа? )
Да си вземем последното сбогом със тебе в мълчание -
нямам повече нищо какво да ти кажа.
16.09.2010
Радост Даскалова
http://www.youtube.com/watch?v=0kzA0GZ5s8U
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
