29.01.2011 г., 17:08 ч.

Поплак 

  Поезия » Друга
1237 0 14

Поплачи вместо мен. Аз, след всички разумни компромиси,
и не помня дори как за сбогом се плаче.
Все едно ми е - сбъднах ли правилно Божия промисъл
или в грешни сокачета се забатачих.

Поплачи вместо мен - аз съм вече роднина на птиците.
Есента си нагънах и сложих в багажа - 
две листа от червения клен, кехлибар от лозниците
и дъждът, монотонно шептящ по паважа.

Поплачи вместо мен. Дъвче кротко секунди часовникът
и до хапка преглъща ми късото време.
Аз съм пътник и бях си за всичко самата виновникът -
нека моето място друг да го вземе.

Поплачи вместо мен. Нямам даже сълзица останала -
пропилях ги. ( Нали все ти мокрех пейзажа? )
Да си вземем последното сбогом със тебе в мълчание -
нямам повече нищо какво да ти кажа.

16.09.2010
Радост Даскалова

Клип по стихотворението Поплак
автор Надя Милушева

 

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??