Попътна песен

6.11.2024 г., 11:32 ч.

Поезия

122 2 2

ПОПЪТНА ПЕСЕН

... живях лета на жежки сенокоси,

развлачих зими – вълна на дарак,

и пролети – с девойки светлокоси,

в дъбрави с риган, мащерка и мак,

сега върлувам в светлата си есен

какво ме чака, знам добре, отвъд –

и там ще пея с ангелите песен

по стария Коларски Млечен път,

понякога ще ви изпращам сутрин

написани със слънчев лъч, писма –

светулчица над вашите компютри,

слетяла ви – тъй плаха! – у дома,

пресякъл низ от безчовечни доби,

загърбил злато, слава, тъп разкош,

ще ви попитам липсва ли ви обич? –

без обич минал ден не чини грош,

ще ви разказвам как е из Всемира,

светът и там с любов е сътворен.

Към Бога всеки своя път намира! –

дано и аз да стигна някой ден.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Самодива (Вики)

2024-11-09T16:42:12+02:00

Всички сме пътници. А ти и сега ни пееш : )
yotovava (Валентина Йотова)

2024-11-06T11:42:06+02:00

Ех че хубаво

пресякъл низ от безчовечни доби,
загърбил злато, слава, тъп разкош,
ще ви попитам липсва ли ви обич? –
без обич минал ден не чини грош,