Попътна песен
ПОПЪТНА ПЕСЕН
... живях лета на жежки сенокоси,
развлачих зими – вълна на дарак,
и пролети – с девойки светлокоси,
в дъбрави с риган, мащерка и мак,
сега върлувам в светлата си есен
какво ме чака, знам добре, отвъд –
и там ще пея с ангелите песен
по стария Коларски Млечен път,
понякога ще ви изпращам сутрин
написани със слънчев лъч, писма –
светулчица над вашите компютри,
слетяла ви – тъй плаха! – у дома,
пресякъл низ от безчовечни доби,
загърбил злато, слава, тъп разкош,
ще ви попитам липсва ли ви обич? –
без обич минал ден не чини грош,
ще ви разказвам как е из Всемира,
светът и там с любов е сътворен.
Към Бога всеки своя път намира! –
дано и аз да стигна някой ден.
© Валери Станков All rights reserved.
