Обичам дъжда.
Големите, красиви водни капки
и онези другите, по-малките.
Обичам когато вали.
Сякаш съм в топла прегръдка на обичан приятел,
а и в твоята... дори по-топла.
Обичам да се вглеждам в небето, когато вали -
толкова чисто и простичко,
точно както когато си до мен.
Няма нищо, което не мога да видя
и виждам всичко...
И го обичам!
Обичам и звука на дъжда...
като любовна мелодия,
като мъркане преди смях.
Но обичам дъжда най-вече заради спомените.
Той така ми напомня за нас,
както хиляди слънца не биха могли.
И дори да съм тъжна, защото си далеч,
съм и щастлива, защото си с мен.
А дъжда...
него го обичам.
Също както и теб.
Пролет 2007
© Джули Всички права запазени