Пораснала мечта

Преди години познавах момче.

То не беше със нищо различно.

Даже скучно понякога бе...

Най-обикновено, синеоко момче.

Не мечтаеше то като другите,

да литне в космоса, да стане спортист.

Не мечтаеше даже да бъде

световноизвестен артист.

Момчето със нищо различно...

Обикновеното, синеоко момче,

мечтаеше най-много от всичко,

единствено да порасте.

Всяка сутрин, пред огледалото в банята,

изследваше свойто лице,

с надежда да види покарал

един черен косъм поне.

Всяка сутрин!... Така беше... Наистина.

Огледалото още стои

и мечтата момчешка ме гледа,

с пораснали, уморени очи!

Емил Стоянов

12.06.2016г.