Пораснала мечта
Пораснала мечта
Преди години познавах момче.
То не беше със нищо различно.
Даже скучно понякога бе...
Най-обикновено, синеоко момче.
Не мечтаеше то като другите,
да литне в космоса, да стане спортист.
Не мечтаеше даже да бъде
световноизвестен артист.
Момчето със нищо различно...
Обикновеното, синеоко момче,
мечтаеше най-много от всичко,
единствено да порасте.
Всяка сутрин, пред огледалото в банята,
изследваше свойто лице,
с надежда да види покарал
един черен косъм поне.
Всяка сутрин!... Така беше... Наистина.
Огледалото още стои
и мечтата момчешка ме гледа,
с пораснали, уморени очи!
Емил Стоянов
12.06.2016г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
!