Порастване
Поредното разпятие скованото
за мене уж – съдбата ми било е,
надраснах рязко, с много сол на раните.
И ви по цели нощи неспокоен,
наум духът ми – да не ви събуди,
в поредната ми приказка за луди.
Броях ги тихо делниците, жалките
и всеки стих в душата ми издращи,
делях си нощем с мъката слушалките,
в побъркващото парти – за неспящи.
А паметта до съмнало гори ги,
изпълнени с ненужна мъдрост книги.
Сега възкръсвам в любовта, в прекрасното,
поетът в мене милост е измолил.
Където и каквото да е драснато,
то не важи за влюбени и голи.
В съня ви нощен само там ме има,
пораснала до нечия любима...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
