Слагам поредната си маска
и отпивам от виното горчиво.
Чужди устни, чужда ласка,
така красиво, но фалшиво.
А поредната свещ догаря,
пламъкът й се слива с пепелта,
мъката отвътре ме изгаря,
а страхът преминава в самота.
Хилядите звезди по небето
осветяват пътя към нечие сърце,
но бурните вълни на морето
оставиха го без лице.
Безпаметна аз тръгвам в мрака,
под звездния небосвод, сама,
но знам - едно лице самотно там ме чака
и аз към него не ще спирам да вървя...
© Вили Мотовили Всички права запазени