Слагам поредната си маска

и отпивам от виното горчиво.

Чужди устни, чужда ласка,

така красиво, но фалшиво.

А поредната свещ догаря,

пламъкът  й се слива с пепелта,

мъката отвътре ме изгаря,

а страхът преминава в самота.

Хилядите звезди по небето

осветяват пътя към нечие сърце,

но бурните вълни на морето

оставиха го без лице.

Безпаметна аз тръгвам в мрака,

под звездния небосвод, сама,

но знам - едно лице самотно там ме чака

и аз към него не  ще спирам  да вървя...