Завладява ме... Тъгата...
приготвя новите окови...
Поредната мъгла сред
слънчевия ден се трови.
Целува ме... Ръката ти...
застинала, закостеняла
от лика на самотата,
подло блъскаща се в теб.
Призова ме... Тишината...
да ти дам душата си в плен -
да ти я дам аз цялата
и да забравя пак за мен.
© Цвет Всички права запазени