Поредното писмо...
Поетична душа
започва да твори...
Ред след ред,
поредна дума със звучност нежна...
Поредното писмо
запълва се с любовните слова
на едно сърце в клетка позлатена...
Нежна отдаденост на душевна чистота неземна...
Луната, от върха на небесни синеви,
надзира тъй потайно над листа - покрит с хиляди сълзи
на самотната звезда...
Взира се с пламъка на своите лъчи...
Поредна...
дума - ред...
Запетайката дори,
всичко е богато на значение...
Поредното писмо до моето момче...
Моята душа положена върху крилете на поетичността,
се носи из дебрите на неговата красота...
в свят, изпълнен с хармония....
лъхаща спокойна топлинка...
Лазурна песен пее всяка дума...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зузка Всички права запазени
