18.03.2007 г., 9:44

Поривите на сластта “вълнуват”

1K 0 3




 

Любовта е нещо толкоз сложно,

че дори и да си гениален,

преживяването невъзможно,

сочи ти процеса социален,

който днеска прави пътя кратък,

а когато се допускат грешки,

вместо смело да вървиш нататък,

влизаш в ситуации тежки,

откриваш чрез компромис дубликат,

който те въвежда и в контраст

и го осъзнаваш като сурогат

на това, което носи мила страст.

-Поривите на сластта “вълнуват”,

но с тях и ядове нахлуват!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Докато сте в рамките на тъждеството, грешките дори са сладки. Макар и различни, в рамките на тъждеството, сложното остава просто, но вземе ли връх различието, без общата основа на тъждеството, простото вече става сложно!
  • Сложността става сладка, когато се опрости и това е внушението на този текст.
  • Сложността е сладка, а тези ядове си заслужават Поздрави !

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...