MOJSEI (Валери Рибаров)
1 397

Mar 18, 2007, 9:44 AM

Поривите на сластта “вълнуват”

Poetry

1K 0 3

Любовта е нещо толкоз сложно,

че дори и да си гениален,

преживяването невъзможно,

сочи ти процеса социален,

който днеска прави пътя кратък,

а когато се допускат грешки,

вместо смело да вървиш нататък,

влизаш в ситуации тежки,

откриваш чрез компромис дубликат,

който те въвежда и в контраст

и го осъзнаваш като сурогат

на това, което носи мила страст.

-Поривите на сластта “вълнуват”,

но с тях и ядове нахлуват!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

MOJSEI (Валери Рибаров)

Докато сте в рамките на тъждеството, грешките дори са сладки. Макар и различни, в рамките на тъждеството, сложното остава просто, но вземе ли връх различието, без общата основа на тъждеството, простото вече става сложно!

2007-03-18T19:09:47+02:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Сложността става сладка, когато се опрости и това е внушението на този текст.

2007-03-18T13:28:24+02:00
mim4ek (Мария Дуплищева)

Сложността е сладка, а тези ядове си заслужават Поздрави !

2007-03-18T09:52:23+02:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0