Mar 18, 2007, 9:44 AM

Поривите на сластта “вълнуват”

  Poetry
1K 0 3




 

Любовта е нещо толкоз сложно,

че дори и да си гениален,

преживяването невъзможно,

сочи ти процеса социален,

който днеска прави пътя кратък,

а когато се допускат грешки,

вместо смело да вървиш нататък,

влизаш в ситуации тежки,

откриваш чрез компромис дубликат,

който те въвежда и в контраст

и го осъзнаваш като сурогат

на това, което носи мила страст.

-Поривите на сластта “вълнуват”,

но с тях и ядове нахлуват!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Докато сте в рамките на тъждеството, грешките дори са сладки. Макар и различни, в рамките на тъждеството, сложното остава просто, но вземе ли връх различието, без общата основа на тъждеството, простото вече става сложно!
  • Сложността става сладка, когато се опрости и това е внушението на този текст.
  • Сложността е сладка, а тези ядове си заслужават Поздрави !

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...