Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
27.08.2010 г., 22:59 ч.

Вечна 

  Поезия » Друга
4386 18 57

Аз съм тиха. По-тиха от котешка стъпка.
Обикалям отдавна и вече съм стара.
Аз съм дълга река, но започвам от глътка
и ти вдигам над себе си моста от вяра.

Аз съм листът, по който навярно си писал
и с мастило от страх си изплакал молитва.
Аз съм толкова вечна. Почти като смисъл
и почти като слънце, с което се свиква.

Аз съм малка сълза във случайна усмивка
и в беззвездно небе непонятният блясък.
Аз съм вечност, заключена в скална отливка.
Ще ме има, дори да ме стриеш на пясък.  

Аз съм вятър и огън. Сама се разпалвам
и излизам от своето тясно огнище.
Щом те стигна с дъха си, ще стана на лава.
Ти си тленният мъж.
                                   Аз съм всичко и нищо.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??