ПетяБогданова-Детелина (Петя Маркова)
35 23
26.12.2018 г., 11:31 ч.  

Портрет 

  Поезия » Философска
1292 4 5

Накъде съм тръгнала не знам,

напред се нося по вълните,

човек човек познава само сам,

а разпилява бриза в календара дните.

 

И мога ли да ви разкажа в мен

каква история детето пише

в семпъл стих е топло съхранен

полъхът на лято в цвят на вишна.

 

Стените очертават небосклон,

от него стълбица навън ме носи

там капки галят ме с поклон

във валс с мечтите ми се носим боси.

 

Гора и горски път навред,

и шалът ми в листата здраво вплетен,

ръка, протегната към силует –

бях аз или в съня живях си многоцветен...

 

 

 

 

© Петя Маркова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много често незнаем на къде да вървим,но си имаме сърце в гърдите и небесен пътеводител,които все намират правилната за нас посока!Харесах!
  • Много нежно, чисто и красиво...Поздравления!
  • Ако не знаеш накъде си се запътила, най-вероятно стиха по-долу ще ти подскаже какво те очаква, в края на пътя без посока...
    "Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води до гибел, и мнозина са онези, които минават през тях.
    Понеже тясна е портата и тесен е пътят, който води към живот, и малцина са онези, които ги намират." (Мат 7:13-14)
  • Честито да бъде и на теб, Стойчо! Благодаря ти! На мен пък ми е още по-приятно да пиша, като знам, че ти ме четеш!
  • Честито Рождество Христово,Петя!
    Е, няма нищо случайно, че те последвах!
    Прекрасна лирика!
Предложения
: ??:??