Портрет
Накъде съм тръгнала не знам,
напред се нося по вълните,
човек човек познава само сам,
а разпилява бриза в календара дните.
И мога ли да ви разкажа в мен
каква история детето пише
в семпъл стих е топло съхранен
полъхът на лято в цвят на вишна.
Стените очертават небосклон,
от него стълбица навън ме носи
там капки галят ме с поклон
във валс с мечтите ми се носим боси.
Гора и горски път навред,
и шалът ми в листата здраво вплетен,
ръка, протегната към силует –
бях аз или в съня живях си многоцветен...
© Петя Маркова All rights reserved.
