Портрет

Поезия » Философска

1.3K 0 5

П О Р Т Р Е Т

Тайна пленница.

Черна сирена от плът,

пеперуда на нечий прозорец,

бял щурец до леглото,

светулка от кръв,

ангел свят –
миг,
намерен отново.

Сто години на път –
огън или вода –
за очаквалите ме делфини.

И до арфата лунна

отивам сама –

малък остров

за хора незрими.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

mariniki (Магдалена Костадинова)

чудно хубаво...
сърдечен поздрав, Нуше.

2010-11-30T16:38:57+02:00
slan4ogled (Радослава Антонова)

Прочетох със затаен дъх, поздрави за откровението!

2010-07-15T20:27:28+03:00
Дора (Дорика Цачева)

Ти ли си всичко това? Явно като се погледнеш в огледалото се виждаш такава - многолика и странна. И сигурно си права ...

2010-07-15T12:50:49+03:00
Masha13 (Мария Шандуркова)

Много ми хареса, Теменужке! Продължавай да публикуваш!

2010-06-14T18:41:30+03:00
VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)

Графичното оформление на чудесният ти стих ми прилича на...
Пясъчен часовник.
Поздрав!!!
_____________________

Съвсем случайно, аз имам такъв едноименен разказ.

2009-11-14T00:03:07+02:00