П О Р Т Р Е Т
Тайна пленница.
Черна сирена от плът,
пеперуда на нечий прозорец,
бял щурец до леглото,
светулка от кръв,
ангел свят –
миг,
намерен отново.
Сто години на път –
огън или вода –
за очаквалите ме делфини.
И до арфата лунна
отивам сама –
малък остров
за хора незрими.
© Теменуга Цонева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
