23.03.2021 г., 2:01

Портрет на автора

754 0 0

Защо изцапах този лист?
Комай си нямам работа да върша?
За да се носи из ефира лошият ми стих,
преди финално пак да се превърна в мърша?

 

В огледалото се взирам с наслаждение.
И повечко се снимам вместо да рисувам.
Оттам аз черпя бледото си вдъхновение,
за себе си да пиша и сказки да хортувам.

 

Поети, автори и други волни птици,
знайте, че съм тук, на общия портрет,
образ крив на интлектуалните комици,
нивга ненадскочили своя тесен мироглед.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Митков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...