Mar 23, 2021, 2:01 AM

Портрет на автора

  Poetry
758 0 0

Защо изцапах този лист?
Комай си нямам работа да върша?
За да се носи из ефира лошият ми стих,
преди финално пак да се превърна в мърша?

 

В огледалото се взирам с наслаждение.
И повечко се снимам вместо да рисувам.
Оттам аз черпя бледото си вдъхновение,
за себе си да пиша и сказки да хортувам.

 

Поети, автори и други волни птици,
знайте, че съм тук, на общия портрет,
образ крив на интлектуалните комици,
нивга ненадскочили своя тесен мироглед.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Митков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...