Портрет на дамата като бутилка вино
По плавната извивка на стъклото
се спуска светлината - златокоса.
а гърлото - на вещица окото -
с измамна сладост устните ти проси.
Рубинена, кръвта й прекипява -
от младо каберне боли главата...
След хладното мерло привкус остава,
Пино Ноар разпалва сетивата...
Тръпчиво във кръвта ти се разлива
и от наслада иде ти да виеш.
Предвкусващ глътка, жадно се опиваш
и в капките й търсиш да се скриеш.
Усещаш по небцето си дъха й -
от гроздове налети взела сладост,
наливаш я във шепите на струи...
Тя твоята рецепта е за младост.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Всички права запазени
така ми се струва
