liza (Елизавета Дорошенко)
11 31
8.08.2005 г., 1:30 ч.

Портрет на Мариана 

  Поезия
1253 0 5

на Мариана Харизанова

 

Рисувам те по памет.

Рисувам те такава,

каквато те видях,

каквато във душата ми

остана завинаги,

след всичко онова,

което с шепи разпилях

подир раздялата преминала.

Остана да блестиш така,

както песъчинка злато

блести на дъното на някоя река,

от приливи и отливи пресята.

Във теб пречупва се

на слънцето лъча и те превръща

в хиляди начупени слънца.

Уж си в мен

и непрекъснато се взирам

най-истинска да те открия там,

ала винаги различна те намирам

и все не мога

в точен образ да те пресъздам,

защото си неотразима.

Защото, уловя ли те щастлива,

уловя ли те от радост да трептиш,

то в следващия миг си гръм и мълния

и дъжд пороен те облива.

Или пък цялата си облак от искри.

Затова реших си тъй –

със затворени очи

чертица по чертица

теб многоликата

във лик един да те сбера.

Безброй души – в една душа.

И не сгреших.

Ето те – това си ти.

Над умно паметно чело

трептят масурчета от къдри.

Овал, брадичка, две очи.

О, тез очи – във тях побрала

се е цялата вселена!

И уж прицелват се със весели стрели.

И уж от порив жив са вдъхновени,

а от дъното им болката наднича

и току ги къпе във сълзи…

Рисувам те по памет.

Рисувам те такава,

каквато те видях –

безброй души в една душа.

 

 

 

 

© Елизавета Дорошенко Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??