Порутен храм
Мислите погубват се във тишината.
Свещени бяха те за порутения храм на душата.
Добре дошли са в мрака.
Където сърцето, във бръшлян увито,
дълбоко във пръстта е скрито.
А аз съм под лунното корито.
Живях сред тръни и бодли,
във очите пъстри възникваха сълзи.
Отървах се, знам, вече не боли.
Сега съм мъртва и не ме търси отляво.
Време е да потърсиш новото начало.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Георгиева Всички права запазени
