ikiva (Виктория Георгиева)
25 6
Nov 27, 2011, 7:05 PM

Порутен храм 

  Poetry » Love
628 0 2

Мислите погубват се във тишината.
Свещени бяха те за порутения храм на душата.
Добре дошли са в мрака.
Където сърцето, във бръшлян увито,
дълбоко във пръстта е скрито.
А аз съм под лунното корито.

Живях сред тръни и бодли,
във очите пъстри възникваха сълзи.
Отървах се, знам, вече не боли.
Сега съм мъртва и не ме търси отляво.
Време е да потърсиш новото начало.

© Виктория Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??