ikiva (Виктория Георгиева)
25 6
27 нояб. 2011 г., 19:05

Порутен храм 

  Поэзия » Любовная
630 0 2

Мислите погубват се във тишината.
Свещени бяха те за порутения храм на душата.
Добре дошли са в мрака.
Където сърцето, във бръшлян увито,
дълбоко във пръстта е скрито.
А аз съм под лунното корито.

Живях сред тръни и бодли,
във очите пъстри възникваха сълзи.
Отървах се, знам, вече не боли.
Сега съм мъртва и не ме търси отляво.
Време е да потърсиш новото начало.

© Виктория Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??