Порутен храм
Мислите погубват се във тишината.
Свещени бяха те за порутения храм на душата.
Добре дошли са в мрака.
Където сърцето, във бръшлян увито,
дълбоко във пръстта е скрито.
А аз съм под лунното корито.
Живях сред тръни и бодли,
във очите пъстри възникваха сълзи.
Отървах се, знам, вече не боли.
Сега съм мъртва и не ме търси отляво.
Време е да потърсиш новото начало.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Георгиева Все права защищены
