Поръчвам слънце

Елеонора Крушева

От облак ли е тоя дъжд?
Или душата ми тихо плаче?
Гръм раздира тишината вън,
Тя, седи сама, като молещо сираче.
Защо ли пак е заваляла,
дали е паднала нощес
или обелила коляно,
прескачайки бедите днес?
Май е шила нови кръпки
на пресни рани – да не кървят,
че от житейските пробойни
накуцва и превива гръб.
И този облак ще премине
ще спре дъждът и тая нощ
и вместо с кръпки и със рани,
поръчвам Слънце...
и то от днес!